Мечтата ми
в тръни е скрита.
Оттам,
щом слънце грейне,
усмихва се плахо.
Ако студен вятър зявее
или слана люта падне,
тя просълзява -
ледено кълбо става,
но отвътре
нежно да трепти продължава...
Сред бодли съм я скрила -
от завист и злоба
да я предпазя.
© Ласка Александрова Все права защищены
ЧНГ и много усмивки