"В твоите забравени очи"
В твоите забравени очи
ще открия ли някой ден отново светлината?
Ще погледна в тях, нали?
„Може би!” с тъжен вик крещи ми тишината.
* **
Знаеш ли, аз някога оглеждах се в тях
и там усещах топлината, която имаш.
Бях себе си! Щастлива ли не бях!?
Та аз със щастието се сливах!
Но срина се светът и всичко се покри със прах
и аз побягнах, защото бях страхлива.
Изплаших се, че няма да те имам и си тръгнах,
отидох си, за да не те загубя!
***
И твоите очи ще помня още дълго,
ще сънувам тях, докато ме има,
дано и ти да ме обичаш,
обича най-силно този, който иска,
който иска, но не има!
© Мартина Ламбова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
И аз мисля като Дорето, съжалявам! А иначе, добре дошла и дано ти хареса при нас!
-
"обича най-силно този, който иска,
който иска, но не има!"
" и си тръгнах,
отидох си, за да не те загубя!"
тея двете ако абсолютно ти сама си си наредила думичките така ... особено при първото са... супер
в тебе има усет... ако останеш повече време в сайта... да почетеш изобщо да усетиш атмосферата ... мисля че ще ни зарадваш ... и няма да мине много време ...
Поздрави! -
" обича най-силно този, който иска,
който иска, но не има! "
Добре казано!!!Хареса ми поемата!Поздрав! -
по-скоро да се напише отново...
съжалявам! -
Харесва ми!
-
Има наченки на нещо хубаво, но трябва доста да се ошлайфа!
Успех!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
Надявам се по-натам да се "ошлайфам" в тази област =) и наистина мисля да поостана в сайта, защото тук има много талантливи хора, които ми пълнят душата!