"В твоите забравени очи"
В твоите забравени очи
ще открия ли някой ден отново светлината?
Ще погледна в тях, нали?
„Може би!” с тъжен вик крещи ми тишината.
* **
Знаеш ли, аз някога оглеждах се в тях
и там усещах топлината, която имаш.
Бях себе си! Щастлива ли не бях!?
Та аз със щастието се сливах!
Но срина се светът и всичко се покри със прах
и аз побягнах, защото бях страхлива.
Изплаших се, че няма да те имам и си тръгнах,
отидох си, за да не те загубя!
***
И твоите очи ще помня още дълго,
ще сънувам тях, докато ме има,
дано и ти да ме обичаш,
обича най-силно този, който иска,
който иска, но не има!
© Мартина Ламбова All rights reserved.
