29 дек. 2010 г., 15:45

В тълпата безброй непознати

628 0 5

                                                 "И човек никога не знае кой от безкрайните 

                                                    непознати някога ще му потрябва."

                                                   Дончо Цончев

 

 

Кой в тълпата безброй непознати

на какво може да ме научи?

На мъдрост - бабката, дето продава домати.

На вярност и примирение - бездомното куче.

На търпение - младата майка.

Детето ù се учи да ходи.

На оптимизъм - клошарят. Той не се вайка.

Всяка вечер усмихнат из квартала ни броди.

На любов - двата гълъба бели,

гледащи се непрестанно в очите.

На упоритост - девойките позастарели,

чакащи Принца да им свали звездите.

На състрадание - момичето в инвалидна количка.

На непосредственост  - този, който през локвите тича.

В живота всъщност се случва всичко...

Да се научим да се обичаме!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...