3 окт. 2008 г., 10:10

В тъмното... 

  Поэзия » Другая
1753 0 16
Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.

Доснаждахме си вярата. Защото
стомасите на болката я смелиха.
Изчерпа се бедняшката й квота.
Съблякоха си расото неделите,

камбаните останаха без празници.
Тамянът се съсухри без кандило.
Сълзите ни миришат на заразата,
която в дробовете се е впила.

Излющи се позлатата. Молитва
от мрачните кубета е покълнала.
Сладни неокадяваното жито.
Самотното предверие е пълно

единствено с очакване. Просторът
отдавна не светлее от златистото.
На тъмно сме се раждали. А горе,
в най-тъмното, молитвата е чиста!

© Ружа Матеева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??