В тъмното...
Излющи се позлатата от църквите.
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото
стомасите на болката я смелиха.
Изчерпа се бедняшката й квота.
Съблякоха си расото неделите,
камбаните останаха без празници.
Тамянът се съсухри без кандило.
Сълзите ни миришат на заразата,
която в дробовете се е впила.
Излющи се позлатата. Молитва
от мрачните кубета е покълнала.
Сладни неокадяваното жито.
Самотното предверие е пълно
единствено с очакване. Просторът
отдавна не светлее от златистото.
На тъмно сме се раждали. А горе,
в най-тъмното, молитвата е чиста!
Кубетата увяхнаха. Молитва
в гърлата ни се стече. Беше пръхка.
И лесно се омесваше със житото.
Доснаждахме си вярата. Защото
стомасите на болката я смелиха.
Изчерпа се бедняшката й квота.
Съблякоха си расото неделите,
камбаните останаха без празници.
Тамянът се съсухри без кандило.
Сълзите ни миришат на заразата,
която в дробовете се е впила.
Излющи се позлатата. Молитва
от мрачните кубета е покълнала.
Сладни неокадяваното жито.
Самотното предверие е пълно
единствено с очакване. Просторът
отдавна не светлее от златистото.
На тъмно сме се раждали. А горе,
в най-тъмното, молитвата е чиста!
© Ружа Матеева All rights reserved.
