19 июн. 2012 г., 11:28

В търсене

847 0 0

Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...

Нужда ли ми е вече нечия намеса?

Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.

Моя ли съм,  твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -

за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок.

Ще откажа и себе си, и тях, ще се пречистя някак

oт мисли, чувства или безчувствие...

Кого заблуждавам? И тази цигара догаря,

вътрешно и аз изгарям, а къде е чаканата външна промяна...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Михаела Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...