Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...
Нужда ли ми е вече нечия намеса?
Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.
Моя ли съм, твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -
за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок.
Ще откажа и себе си, и тях, ще се пречистя някак
oт мисли, чувства или безчувствие...
Кого заблуждавам? И тази цигара догаря,
вътрешно и аз изгарям, а къде е чаканата външна промяна...