Jun 19, 2012, 11:28 AM

В търсене

  Poetry » Other
843 0 0

Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...

Нужда ли ми е вече нечия намеса?

Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.

Моя ли съм,  твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -

за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок.

Ще откажа и себе си, и тях, ще се пречистя някак

oт мисли, чувства или безчувствие...

Кого заблуждавам? И тази цигара догаря,

вътрешно и аз изгарям, а къде е чаканата външна промяна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...