Jun 19, 2012, 11:28 AM

В търсене

  Poetry » Other
838 0 0

Цигара след цигара, търся отговори през тази димна завеса...

Нужда ли ми е вече нечия намеса?

Търся се в техните очи... във всяко докосване дори.

Моя ли съм,  твоя или тяхна… Като цигарата в ръката ми -

за мен навик, за теб пристрастеност, за него порок.

Ще откажа и себе си, и тях, ще се пречистя някак

oт мисли, чувства или безчувствие...

Кого заблуждавам? И тази цигара догаря,

вътрешно и аз изгарям, а къде е чаканата външна промяна...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаела Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...