12 мая 2010 г., 11:39

В търсене на ключа

810 0 2

Ако във мен се отразява

безкраят на една вселена,

ако сърцето ми в едно пулсира

с хармонията на Всемира,

ако във мен горят като на клада

и раят, но и пламъкът на ада,

а знам пътеките на любовта

през моята душа минават...

 

Тогава, къде изгубила съм ключа?

И мъчейки се да го зърна

опитвам се да се завърна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Татяна Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Поздрави и от мен...!
  • Ами трябва да има ключ, щото усещам че има врати дето скърцат. Благодаря, че го прочетохте.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...