В търсене на смисъла от липсата...

Благодаря ти, Господи, за твоята взаимност.

Повярвал в мен, непрестанно ме водиш

през тъжните клопки на случая...

през всичките нагарчащи пиянства...

А многото тежки предчувствия

тихо ридаят, натикани в ъгъла.

Взривени мисли... Съдбовен трепет,

когато изтръгвам от корен обидите...

И някакъв безумник – Дяволът –

опитва да ме смае със ласкателства.

Пък моя път с Божествен грях

ще разкрася... По нелогични ребуси

ще крача... с душа отворена за птици...

И дъждовете ще са ми приятели...

А времето с дъх от пеещи устни

ще прогони пиявици-спомени...

ще тупти с порив чист през сърцето

с мотиви за моята цялостност...

                                 © Павлина Петрова