Родена от камък,
във лед прикована.
Поглед от пламък.
От тъга изтъкана.
Сестра на нощта,
изгаряща изгреви,
търсейки истина
в залезни приказки.
Небето червено,
гонеше пак вятъра.
От залез ранено,
от морето и пясъка.
Залез без сбогом,
Самодива бе изгрева.
Макар и плахом,
смисъл поискала...
© Преследваща северния вятър Все права защищены