Родена от камък,
във лед прикована.
Поглед от пламък.
От тъга изтъкана.
Сестра на нощта,
изгаряща изгреви,
търсейки истина
в залезни приказки.
Небето червено,
гонеше пак вятъра.
От залез ранено,
от морето и пясъка.
Залез без сбогом,
Самодива бе изгрева.
Макар и плахом,
смисъл поискала...
© Преследваща северния вятър All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
