В зениците на залеза
Внезапно, лунно,
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна,
но моето сърце остана там, при теб.
Загубихме ли се в една минута щастие
в зениците на будните звезди?
Или забравили за делници, страха си,
смутихме залеза с мечти?
Повярвай ми!
Не бях готова да остана
и да утихна в твоите очи.
Но ..., някак неочаквано,
красиво, пламенно,
посрещнах най-прекрасното си утро.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Дочка Г Все права защищены
