Внезапно, лунно,
някак неочаквано,
се случих в твоите ръце.
Бе тъмна нощ,
бездумна и потайна,
но моето сърце остана там, при теб.
Загубихме ли се в една минута щастие
в зениците на будните звезди?
Или забравили за делници, страха си,
смутихме залеза с мечти?
Повярвай ми!
Не бях готова да остана
и да утихна в твоите очи.
Но ..., някак неочаквано,
красиво, пламенно,
посрещнах най-прекрасното си утро.
© Дочка Г All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
