14 июн. 2006 г., 10:19

В зоопарка

1.5K 0 1


Ходих днеска да се снимам –

иска се сега да имам

нов паспорт и лична карта –

да ме знаят в Зоопарка.

Там работя за Бизона,

отговарям за купона –

за жените и храната,

за колите и стрелбата.

Крокодила го познавам,

но Бизона уважавам –

той ме храни и облича,

затова си го обичам.

Вчера звънна мобифона,

шефът каза:”Дръжте слона!

Пак не плаща за банкета,

нека гушне той букета!”

Викнах бързо Таралежа

/мой приятел от колежа/

и със него от засада

гръмнахме го без пощада.

Крокодила го познавам,

но Бизона уважавам –

той ме храни и облича,

затова си го обичам.

Утре ще се костюмирам –

трябва да приватизирам

два завода за гранати

и един за автомати.

Шефът каза, че от утре

няма да ни викат “мутри”

и за всички в Зоопарка

ще забъркаме попарка!

Крокодила го познавам,

но Бизона уважавам –

щом ме храни и облича,

засега ще го обичам.

Есента на 2000г.

Хасково

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Калин Найденов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...