6 мар. 2020 г., 07:30

В зоопарка

799 0 5

Любопитко днес реши

зоопарк да посети.

Със въпроси цял вагон

първо спря при малък слон:

 

- Слонко, Слонко великан,

що си толкова голям?

- Да ти кажа хич не знам,

даже малко ме е срам!

 

- Хей, Жирафче, що така

си навирило глава?

- Нещо май ми доскуча,

ще се пробвам да летя!

 

- Крокодилчо, що така

си отворил ти уста?

- Нещо зъб ме заболя,

ще го дръпна, хей сега!

 

- Хей, Маймунчо, как така

над дървото прелетя?

- Бил съм някога спортист,

олимпийски медалист!

 

- Ами ти, Мецанчо млад,

имаш ли си занаят?

- Хапвам мънички деца,

остави ме да поспя!

 

Любопитко се уплаши

и към изхода отпраши.

Зоопарка опустя

и настана тишина.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....