6 мар. 2020 г., 07:30

В зоопарка

802 0 5

Любопитко днес реши

зоопарк да посети.

Със въпроси цял вагон

първо спря при малък слон:

 

- Слонко, Слонко великан,

що си толкова голям?

- Да ти кажа хич не знам,

даже малко ме е срам!

 

- Хей, Жирафче, що така

си навирило глава?

- Нещо май ми доскуча,

ще се пробвам да летя!

 

- Крокодилчо, що така

си отворил ти уста?

- Нещо зъб ме заболя,

ще го дръпна, хей сега!

 

- Хей, Маймунчо, как така

над дървото прелетя?

- Бил съм някога спортист,

олимпийски медалист!

 

- Ами ти, Мецанчо млад,

имаш ли си занаят?

- Хапвам мънички деца,

остави ме да поспя!

 

Любопитко се уплаши

и към изхода отпраши.

Зоопарка опустя

и настана тишина.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Хари Спасов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...