6.03.2020 г., 7:30

В зоопарка

791 0 5

Любопитко днес реши

зоопарк да посети.

Със въпроси цял вагон

първо спря при малък слон:

 

- Слонко, Слонко великан,

що си толкова голям?

- Да ти кажа хич не знам,

даже малко ме е срам!

 

- Хей, Жирафче, що така

си навирило глава?

- Нещо май ми доскуча,

ще се пробвам да летя!

 

- Крокодилчо, що така

си отворил ти уста?

- Нещо зъб ме заболя,

ще го дръпна, хей сега!

 

- Хей, Маймунчо, как така

над дървото прелетя?

- Бил съм някога спортист,

олимпийски медалист!

 

- Ами ти, Мецанчо млад,

имаш ли си занаят?

- Хапвам мънички деца,

остави ме да поспя!

 

Любопитко се уплаши

и към изхода отпраши.

Зоопарка опустя

и настана тишина.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Хари Спасов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....