Patrizzia (Надежда Ангелова)
2259 18505
7 дек. 2020 г., 10:26  

В звезди душите птичи се превръщат 

  Поэзия » Другая
777 6 11

Отлита към зората буревестникът,
понесъл дни броени, сол и пяна.
Зове го зла сирена – неизвестното –
последен пристан,  дето да остане.

 

И носят го крилата – неуморните,
една скала от писъци отеква.
Последен дом. Сърцето непокорното,
на морска пяна става. И олеква.

 

Отнася го морето разбунтувано,
оглеждат се в душата урагани.
Заспива, че е време за сънуване,
в небето са перата разпиляни.

 

По пясъка полека стъпват влюбени,
целуват се и нежно се прегръщат
Спи, волен мой! В небето, неизгубено,
в звезди душите птичи се превръщат.

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Рени, Мъдрост моя, благодаря ви!
  • Много красива обреченост, Наде!
  • "Последен дом. Сърцето непокорното,
    на морска пяна става. И олеква."

    Хваща за гърлото...
  • Радвам се, че ти харесва, Дари!
  • Благодаря, Краси! Скитнице, Бени, Пепи, Деа, Валентин, радвам се, че ви харесва. Не за пръв път ми го казват, Вале. Не знам. Може би, защото всичко, което пиша е изживяно, в един, или друг момент от живота ми и си личи. Радват ме думите ти, Безжичен, много!
  • Едно от твоите, което наистина ме хвана! Браво! За кой ли път, но тук е по-специално. Има го морето. А там е всичко, което харесвам. Животът и морето - стихиите на съществуването! Браво! Схванах всичко иносказателно и като разказ в поетична форма за вечното!
  • Прекрасно е, наистина!
  • Ех, Наде, вълшебница си!
  • Прекрасно!
  • Силно и красиво, Наде!...
  • Прекрасно!
Предложения
: ??:??