Под синия чадър на есента
намират суша гълъбите млади,
дъждът е дребна, сребърна роса,
бродираща небесни листопади.
Приличам ли на есенно дърво?
Облечена, събличана, безкрила
живея в клоните, с деца листа -
те мълком ми преливат сила.
А зимата се крие в хоризонта,
мълчи Луната, глътнала сребро.
Дано дочакам пак да се превърна
в най–силното разлистено дърво. ...