Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
Nov 12, 2009, 4:55 PM

Вали... 

  Poetry » Love
1047 0 5

Под синия чадър на есента

намират суша гълъбите млади,

дъждът е дребна, сребърна роса,

бродираща небесни листопади.

Приличам ли на есенно дърво?

Облечена, събличана, безкрила

живея в клоните, с деца листа -

те мълком ми преливат сила.

А зимата се крие в хоризонта,

мълчи Луната, глътнала сребро.

Дано дочакам пак да се превърна

в най–силното разлистено дърво.

А нощем – нека пада лунен прах -

сребристи ноти срещу самотата.

Прощавам всеки сторен грях,

усмивката щом върнеш на Луната.

© Джулиана Кашон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??