Sarabi (Джулиана Кашон)
97 140
12.11.2009 г., 16:55 ч.

Вали... 

  Поезия » Любовна
1022 0 5

Под синия чадър на есента

намират суша гълъбите млади,

дъждът е дребна, сребърна роса,

бродираща небесни листопади.

Приличам ли на есенно дърво?

Облечена, събличана, безкрила

живея в клоните, с деца листа -

те мълком ми преливат сила.

А зимата се крие в хоризонта,

мълчи Луната, глътнала сребро.

Дано дочакам пак да се превърна

в най–силното разлистено дърво.

А нощем – нека пада лунен прах -

сребристи ноти срещу самотата.

Прощавам всеки сторен грях,

усмивката щом върнеш на Луната.

© Джулиана Кашон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??