Валпургиева нощ

        Не всичко е така, както изглежда

Бях фея, прекрасна, добра и красива,

превърната в вещица, зла и свадлива.

Над сънния Ловеч минавах в нощта,

летях си в небето на златна метла.

Празнувахме днеска със вещици други,

свободни си бяхме, сами без съпрузи.

Отгоре в небето блестяха звезди,

те радваха нашите лоши души.

В разгара на бала истории слушах,

забавно ми беше, но скоро напуснах

колежките странни, летящи в нощта,

зачеркнах ги сякаш със лека ръка.

С досада разбрах колко много са пили,

признаха си всички, че пак са сгрешили.

От Стратеш се спуснах към центъра аз

и мислех си пусто ще бъде в тоз час.

Но гледам младеж през площада върви си –

дали ще го срещна, от мене зависи.

Поет е, си казах, щом броди в нощта,

погледнах го мило, подадох ръка.

Косите му руси, очите му сини,

на мен ми хареса на тези години.

И с разговор скитахме дълго сами,

забравили всички проблеми, беди.

Умееше той да ласкае безкрайно,

приказваше някак щастливо, омайно.

И май ме надмина младежът в лъжи!

Какво пък, открихме се – сродни души.

Но трябва да тръгвам, нощта се смалява,

а моята сила в зори намалява.

За сбогом прегърнах го нежно почти,

а той ме целуна по двете страни.

Тогава пък случи се някакво чудо,

изглежда ми странно и смешно, и лудо.

Аз в фея превърнах се мила, добра,

но той промени се във дявол с рога!

                                  Мария Мустакерска