30.04.2022 г., 8:26

Валпургиева нощ

377 1 0

         Валпургиева нощ

 

        Не всичко е така, както изглежда

 

Бях фея, прекрасна, добра и красива,

превърната в вещица, зла и свадлива.

Над сънния Ловеч минавах в нощта,

летях си в небето на златна метла.

 

Празнувахме днеска със вещици други,

свободни си бяхме, сами без съпрузи.

Отгоре в небето блестяха звезди,

те радваха нашите лоши души.

 

В разгара на бала истории слушах,

забавно ми беше, но скоро напуснах

колежките странни, летящи в нощта,

зачеркнах ги сякаш със лека ръка.

 

С досада разбрах колко много са пили,

признаха си всички, че пак са сгрешили.

От Стратеш се спуснах към центъра аз

и мислех си пусто ще бъде в тоз час.

 

Но гледам младеж през площада върви си –

дали ще го срещна, от мене зависи.

Поет е, си казах, щом броди в нощта,

погледнах го мило, подадох ръка.

 

Косите му руси, очите му сини,

на мен ми хареса на тези години.

И с разговор скитахме дълго сами,

забравили всички проблеми, беди.

 

Умееше той да ласкае безкрайно,

приказваше някак щастливо, омайно.

И май ме надмина младежът в лъжи!

Какво пък, открихме се – сродни души.

 

Но трябва да тръгвам, нощта се смалява,

а моята сила в зори намалява.

За сбогом прегърнах го нежно почти,

а той ме целуна по двете страни.

 

Тогава пък случи се някакво чудо,

изглежда ми странно и смешно, и лудо.

Аз в фея превърнах се мила, добра,

но той промени се във дявол с рога!

 

                                  Мария Мустакерска

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Maria Mustakerska Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...