30 июн. 2012 г., 23:05

Вавилонски сонет 

  Поэзия
675 0 6

Недопята виси песента...

Недописан сонет избледнява.

И животът, по-нисък с октава,

се изнизва през мойта врата.


Сякаш бродница зла, любовта

все по-кратко при мене остава.

И се губи в мъгла от забрава,

без посока и трайна следа.


Като черно петно е огнището.

Не дими на кълбета комина,

а калпака му вятърът нищи.


Остарях като бурен в градина,

младостта - прецъфтялата вишна,

вавилонски накрая се срина.




 

 

© Димитър Никифоров Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??