Недопята виси песента...
Недописан сонет избледнява.
И животът, по-нисък с октава,
се изнизва през мойта врата.
Сякаш бродница зла, любовта
все по-кратко при мене остава.
И се губи в мъгла от забрава,
без посока и трайна следа.
Като черно петно е огнището.
Не дими на кълбета комина,
а калпака му вятърът нищи.
Остарях като бурен в градина, ...