30.06.2012 г., 23:05 ч.

Вавилонски сонет 

  Поезия
678 0 6

Недопята виси песента...

Недописан сонет избледнява.

И животът, по-нисък с октава,

се изнизва през мойта врата.


Сякаш бродница зла, любовта

все по-кратко при мене остава.

И се губи в мъгла от забрава,

без посока и трайна следа.


Като черно петно е огнището.

Не дими на кълбета комина,

а калпака му вятърът нищи.


Остарях като бурен в градина,

младостта - прецъфтялата вишна,

вавилонски накрая се срина.




 

 

© Димитър Никифоров Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??