Вавилонски сонет
Недопята виси песента...
Недописан сонет избледнява.
И животът, по-нисък с октава,
се изнизва през мойта врата.
Сякаш бродница зла, любовта
все по-кратко при мене остава.
И се губи в мъгла от забрава,
без посока и трайна следа.
Като черно петно е огнището.
Не дими на кълбета комина,
а калпака му вятърът нищи.
Остарях като бурен в градина,
младостта - прецъфтялата вишна,
вавилонски накрая се срина.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Никифоров Всички права запазени
