Недопята виси песента...
Недописан сонет избледнява.
И животът, по-нисък с октава,
се изнизва през мойта врата.
Сякаш бродница зла, любовта
все по-кратко при мене остава.
И се губи в мъгла от забрава,
без посока и трайна следа.
Като черно петно е огнището.
Не дими на кълбета комина,
а калпака му вятърът нищи.
Остарях като бурен в градина,
младостта - прецъфтялата вишна,
вавилонски накрая се срина.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
