Недопята виси песента...
Недописан сонет избледнява.
И животът, по-нисък с октава,
се изнизва през мойта врата.
Сякаш бродница зла, любовта
все по-кратко при мене остава.
И се губи в мъгла от забрава,
без посока и трайна следа.
Като черно петно е огнището.
Не дими на кълбета комина,
а калпака му вятърът нищи.
Остарях като бурен в градина,
младостта - прецъфтялата вишна,
вавилонски накрая се срина.
© Димитър Никифоров All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
