14 июн. 2004 г., 22:33

ВЧЕРА

1.2K 0 0

Денят, преди да дойде днес, изпитах нещо странно.Затворих очи и сякаш всичко около мен потъна в безкрайна тъмнина.Не виждах нищо!Само чувствах!Вървях напред!Исках да стигна до там, откъдето  никой не се е връщал.Исках да забравя и да спре да ме боли.Исках сълзите ми да спрат,да спре голямата тъга по онова, което  оцених, чак когато загубих.Вървях и чувствах!Чувствах и умирах!Бавно, но забравях за мъката, а сърцето ми ставаше все по-студено.Умирах, а нямаше кой  да ме спре.Изведнъж някой силно извика:

  -Недей!Недей!Прощавам ти!

Обърнах се, за да видя кои искаше да ме спре.Там седеше ти,но беше твърде късно!...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангелина Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...