Денят, преди да дойде днес, изпитах нещо странно.Затворих очи и сякаш всичко около мен потъна в безкрайна тъмнина.Не виждах нищо!Само чувствах!Вървях напред!Исках да стигна до там, откъдето никой не се е връщал.Исках да забравя и да спре да ме боли.Исках сълзите ми да спрат,да спре голямата тъга по онова, което оцених, чак когато загубих.Вървях и чувствах!Чувствах и умирах!Бавно, но забравях за мъката, а сърцето ми ставаше все по-студено.Умирах, а нямаше кой да ме спре.Изведнъж някой силно извика:
-Недей!Недей!Прощавам ти!
Обърнах се, за да видя кои искаше да ме спре.Там седеше ти,но беше твърде късно!...