14.06.2004 г., 22:33

ВЧЕРА

1.2K 0 0

Денят, преди да дойде днес, изпитах нещо странно.Затворих очи и сякаш всичко около мен потъна в безкрайна тъмнина.Не виждах нищо!Само чувствах!Вървях напред!Исках да стигна до там, откъдето  никой не се е връщал.Исках да забравя и да спре да ме боли.Исках сълзите ми да спрат,да спре голямата тъга по онова, което  оцених, чак когато загубих.Вървях и чувствах!Чувствах и умирах!Бавно, но забравях за мъката, а сърцето ми ставаше все по-студено.Умирах, а нямаше кой  да ме спре.Изведнъж някой силно извика:

  -Недей!Недей!Прощавам ти!

Обърнах се, за да видя кои искаше да ме спре.Там седеше ти,но беше твърде късно!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангелина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...