21 нояб. 2007 г., 21:51

Вдишвам тишина 

  Поэзия » Философская
529 0 4

Прашинка нежно шумоли
и разпенва бурните вълни.
Дете на плажа замък ще съгради,
преди отново понесена от вятъра тя да залети...
Виждам черно-бели светове,
сянка, светлина и безкрайни мигове,
Прашинка върху менe скочи и заигра...
Вдишвам тишина.

 

© Веселин В Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "...и заредени с чист, младежси смях
    прашинките добиват цветове
    и генерират нови светове
    от пепелта на минали желания..."

    Поздрав за теб от мен. Много хубавичко ти се е получило.
  • Чудно!
    Видях прашинката...вдишах и аз тишина...
    Браво! С обич.
  • Предполагам, че ще е в реда на нещата ако спомена и името на песента,от която бях вдъхновен за написване на няколкото горни реда, а именно Karunesh - Breathing Silence. Дори да не ви харесва стихотворението,тази музика определено ще погали сетивата ви !!!
  • Наистина философско ...и чудесно ! Много ми хареса, много ! Поздравления за чудесния стих !
Предложения
: ??:??