21 нояб. 2007 г., 21:51

Вдишвам тишина

Поэзия » Философская

766 0 4

Прашинка нежно шумоли
и разпенва бурните вълни.
Дете на плажа замък ще съгради,
преди отново понесена от вятъра тя да залети...
Виждам черно-бели светове,
сянка, светлина и безкрайни мигове,
Прашинка върху менe скочи и заигра...
Вдишвам тишина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

red_rosse (Цвети Пеева)

"...и заредени с чист, младежси смях
прашинките добиват цветове
и генерират нови светове
от пепелта на минали желания..."

Поздрав за теб от мен. Много хубавичко ти се е получило.

2007-11-25T11:56:58+02:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Чудно!
Видях прашинката...вдишах и аз тишина...
Браво! С обич.

2007-11-22T14:37:45+02:00
BlueDust (V)

Предполагам, че ще е в реда на нещата ако спомена и името на песента,от която бях вдъхновен за написване на няколкото горни реда, а именно Karunesh - Breathing Silence. Дори да не ви харесва стихотворението,тази музика определено ще погали сетивата ви !!!

2007-11-21T23:23:33+02:00
Ена (Елена Гоцева)

Наистина философско ...и чудесно ! Много ми хареса, много ! Поздравления за чудесния стих !

2007-11-21T23:05:04+02:00