Nov 21, 2007, 9:51 PM

Вдишвам тишина 

  Poetry » Phylosophy
550 0 4

Прашинка нежно шумоли
и разпенва бурните вълни.
Дете на плажа замък ще съгради,
преди отново понесена от вятъра тя да залети...
Виждам черно-бели светове,
сянка, светлина и безкрайни мигове,
Прашинка върху менe скочи и заигра...
Вдишвам тишина.

 

© Веселин В All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "...и заредени с чист, младежси смях
    прашинките добиват цветове
    и генерират нови светове
    от пепелта на минали желания..."

    Поздрав за теб от мен. Много хубавичко ти се е получило.
  • Чудно!
    Видях прашинката...вдишах и аз тишина...
    Браво! С обич.
  • Предполагам, че ще е в реда на нещата ако спомена и името на песента,от която бях вдъхновен за написване на няколкото горни реда, а именно Karunesh - Breathing Silence. Дори да не ви харесва стихотворението,тази музика определено ще погали сетивата ви !!!
  • Наистина философско ...и чудесно ! Много ми хареса, много ! Поздравления за чудесния стих !
Random works
: ??:??