Вдишване, издишване... копнеж
♥
Обличам красотата
на топлия залез,
минавам по пътека,
сочеща ми теб.
Вечен си само ти,
в очите ти - звезди.
Рисувам нежности
в студения мрак,
търся очите ти,
но пред прага ми - сняг.
Бягам към вечното,
а бягството ми носи страх.
Целувам те,
но става все по-студено,
знаеш, че е за последно.
Стопли очите ми,
запали косите ми!
Вдишване, издишване...
... копнеж.
И все пак... остава посветено на... теб... Б.
♥♥
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Все права защищены
