Dec 3, 2008, 7:54 PM

Вдишване, издишване... копнеж

  Poetry » Love
1.1K 0 5


Обличам красотата
на топлия залез,
минавам по пътека,
сочеща ми теб.
Вечен си само ти,
в очите ти - звезди.


Рисувам нежности
в студения мрак,
търся очите ти,
но пред прага ми - сняг.
Бягам към вечното,
а бягството ми носи страх.


Целувам те,
но става все по-студено,
знаеш, че е за последно.
Стопли очите ми,
запали косите ми!
Вдишване, издишване...
... копнеж.

И все пак... остава посветено на... теб... Б.
♥♥


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...