Dec 3, 2008, 7:54 PM

Вдишване, издишване... копнеж

  Poetry » Love
1.1K 0 5


Обличам красотата
на топлия залез,
минавам по пътека,
сочеща ми теб.
Вечен си само ти,
в очите ти - звезди.


Рисувам нежности
в студения мрак,
търся очите ти,
но пред прага ми - сняг.
Бягам към вечното,
а бягството ми носи страх.


Целувам те,
но става все по-студено,
знаеш, че е за последно.
Стопли очите ми,
запали косите ми!
Вдишване, издишване...
... копнеж.

И все пак... остава посветено на... теб... Б.
♥♥


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...