Dec 3, 2008, 7:54 PM

Вдишване, издишване... копнеж

  Poetry » Love
1.1K 0 5


Обличам красотата
на топлия залез,
минавам по пътека,
сочеща ми теб.
Вечен си само ти,
в очите ти - звезди.


Рисувам нежности
в студения мрак,
търся очите ти,
но пред прага ми - сняг.
Бягам към вечното,
а бягството ми носи страх.


Целувам те,
но става все по-студено,
знаеш, че е за последно.
Стопли очите ми,
запали косите ми!
Вдишване, издишване...
... копнеж.

И все пак... остава посветено на... теб... Б.
♥♥


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Симона All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...