27 сент. 2011 г., 14:01

Вдовици

1.2K 0 7

Душата ми е

сламена вдовица

(понякога отсъствам от душата си).

 

... понякога...

 

напускам съвестта си,

а тя

(сираче сред чакали),

отчаяно се лута

и ме търси -

край пътища, в стърнища изгорели.

 

Понякога

оставям ги  и двете -

по цели нощи

да танцуват

с русалките

(на билките сестрици)

и в дъхава омая

да пристават

на горските светулки и щурци.

 

А после

 

... пак...

 

при тях

ще се завръщам

(разплакан и с разбити колене)

и прошка да измоля

ще опитвам

от моите

единствени и верни...

 

... от мойте мили...

 

сламени вдовици.

 

 

23.09.2011

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВикМарк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Поздрави
  • Светулково, красиво!
  • Басня за препънатия кон

    Препънатият кон много искал да бъде Пегас (поне в очите на един човек), обаче (понеже бил много послушен), взел, че сам си сложил препънката. После се усетил, че крилете и препънката някак си не вървят заедно, но било много късно.

    Благодаря Ви, че се спряхте тук.
  • Това
    е моето писмо,
    което е до мислите ти
    пратено.
    И отговора
    ще получиш ти
    от себе си (обратно).
    На мен защо ми е...?
    По моите поля
    нагазил си
    в тревата ми - високата.
    Учудено-възторжен
    е при мен денят
    и... няма ги посоките...
    По ореховите листа
    на топлината -
    шумолят ми стъпките.
    Глухарите са слепи
    от нощта...
    и от любов...
    (а тъмното е в тръпка...)
    Направи ми обувки
    от зелени мъхове,
    за да съм топла...
    тихото да нося...
    Защото
    шумното
    в сърцето ти сега

    е...

    отговор---------въпроси...
  • Понякога е тъжно и студено.
    Тогава съм сама.
    И в луминисцентните си зеници
    поглъща ме Бургас.
    Тогава вятърът е истина -
    студена и безмилостна.
    И като рана незарастваща
    морето плисва ме
    със бяла и неопетнена пяна.

    Слушай бриза, братле!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...