Вдовици
Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си,
а тя
(сираче сред чакали),
отчаяно се лута
и ме търси -
край пътища, в стърнища изгорели.
Понякога
оставям ги и двете -
по цели нощи
да танцуват
с русалките
(на билките сестрици)
и в дъхава омая
да пристават
на горските светулки и щурци.
А после
... пак...
при тях
ще се завръщам
(разплакан и с разбити колене)
и прошка да измоля
ще опитвам
от моите
единствени и верни...
... от мойте мили...
сламени вдовици.
23.09.2011
© ВикМарк All rights reserved.
