27 sept 2011, 14:01

Вдовици

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

Душата ми е

сламена вдовица

(понякога отсъствам от душата си).

 

... понякога...

 

напускам съвестта си,

а тя

(сираче сред чакали),

отчаяно се лута

и ме търси -

край пътища, в стърнища изгорели.

 

Понякога

оставям ги  и двете -

по цели нощи

да танцуват

с русалките

(на билките сестрици)

и в дъхава омая

да пристават

на горските светулки и щурци.

 

А после

 

... пак...

 

при тях

ще се завръщам

(разплакан и с разбити колене)

и прошка да измоля

ще опитвам

от моите

единствени и верни...

 

... от мойте мили...

 

сламени вдовици.

 

 

23.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВикМарк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Поздрави
  • Светулково, красиво!
  • Басня за препънатия кон

    Препънатият кон много искал да бъде Пегас (поне в очите на един човек), обаче (понеже бил много послушен), взел, че сам си сложил препънката. После се усетил, че крилете и препънката някак си не вървят заедно, но било много късно.

    Благодаря Ви, че се спряхте тук.
  • Това
    е моето писмо,
    което е до мислите ти
    пратено.
    И отговора
    ще получиш ти
    от себе си (обратно).
    На мен защо ми е...?
    По моите поля
    нагазил си
    в тревата ми - високата.
    Учудено-възторжен
    е при мен денят
    и... няма ги посоките...
    По ореховите листа
    на топлината -
    шумолят ми стъпките.
    Глухарите са слепи
    от нощта...
    и от любов...
    (а тъмното е в тръпка...)
    Направи ми обувки
    от зелени мъхове,
    за да съм топла...
    тихото да нося...
    Защото
    шумното
    в сърцето ти сега

    е...

    отговор---------въпроси...
  • Понякога е тъжно и студено.
    Тогава съм сама.
    И в луминисцентните си зеници
    поглъща ме Бургас.
    Тогава вятърът е истина -
    студена и безмилостна.
    И като рана незарастваща
    морето плисва ме
    със бяла и неопетнена пяна.

    Слушай бриза, братле!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...