27 sept 2011, 14:01

Вдовици

  Poesía » Otra
1.2K 0 7

Душата ми е

сламена вдовица

(понякога отсъствам от душата си).

 

... понякога...

 

напускам съвестта си,

а тя

(сираче сред чакали),

отчаяно се лута

и ме търси -

край пътища, в стърнища изгорели.

 

Понякога

оставям ги  и двете -

по цели нощи

да танцуват

с русалките

(на билките сестрици)

и в дъхава омая

да пристават

на горските светулки и щурци.

 

А после

 

... пак...

 

при тях

ще се завръщам

(разплакан и с разбити колене)

и прошка да измоля

ще опитвам

от моите

единствени и верни...

 

... от мойте мили...

 

сламени вдовици.

 

 

23.09.2011

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© ВикМарк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • !!!
    Поздрави
  • Светулково, красиво!
  • Басня за препънатия кон

    Препънатият кон много искал да бъде Пегас (поне в очите на един човек), обаче (понеже бил много послушен), взел, че сам си сложил препънката. После се усетил, че крилете и препънката някак си не вървят заедно, но било много късно.

    Благодаря Ви, че се спряхте тук.
  • Това
    е моето писмо,
    което е до мислите ти
    пратено.
    И отговора
    ще получиш ти
    от себе си (обратно).
    На мен защо ми е...?
    По моите поля
    нагазил си
    в тревата ми - високата.
    Учудено-възторжен
    е при мен денят
    и... няма ги посоките...
    По ореховите листа
    на топлината -
    шумолят ми стъпките.
    Глухарите са слепи
    от нощта...
    и от любов...
    (а тъмното е в тръпка...)
    Направи ми обувки
    от зелени мъхове,
    за да съм топла...
    тихото да нося...
    Защото
    шумното
    в сърцето ти сега

    е...

    отговор---------въпроси...
  • Понякога е тъжно и студено.
    Тогава съм сама.
    И в луминисцентните си зеници
    поглъща ме Бургас.
    Тогава вятърът е истина -
    студена и безмилостна.
    И като рана незарастваща
    морето плисва ме
    със бяла и неопетнена пяна.

    Слушай бриза, братле!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...