27 sept 2011, 14:01
Вдовици
Душата ми е
сламена вдовица
(понякога отсъствам от душата си).
... понякога...
напускам съвестта си,
а тя
(сираче сред чакали),
отчаяно се лута
и ме търси -
край пътища, в стърнища изгорели.
Понякога
оставям ги и двете -
по цели нощи
да танцуват
с русалките
(на билките сестрици)
и в дъхава омая
да пристават
на горските светулки и щурци.
А после
... пак...
при тях
ще се завръщам
(разплакан и с разбити колене)
и прошка да измоля
ще опитвам
от моите
единствени и верни...
... от мойте мили...
сламени вдовици.
23.09.2011
© ВикМарк Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
-
Светулково, красиво!
-
Басня за препънатия кон
Препънатият кон много искал да бъде Пегас (поне в очите на един човек), обаче (понеже бил много послушен), взел, че сам си сложил препънката. После се усетил, че крилете и препънката някак си не вървят заедно, но било много късно.
Благодаря Ви, че се спряхте тук. -
Това
е моето писмо,
което е до мислите ти
пратено.
И отговора
ще получиш ти
от себе си (обратно).
На мен защо ми е...?
По моите поля
нагазил си
в тревата ми - високата.
Учудено-възторжен
е при мен денят
и... няма ги посоките...
По ореховите листа
на топлината -
шумолят ми стъпките.
Глухарите са слепи
от нощта...
и от любов...
(а тъмното е в тръпка...)
Направи ми обувки
от зелени мъхове,
за да съм топла...
тихото да нося...
Защото
шумното
в сърцето ти сега
е...
отговор---------въпроси... -
Понякога е тъжно и студено.
Тогава съм сама.
И в луминисцентните си зеници
поглъща ме Бургас.
Тогава вятърът е истина -
студена и безмилостна.
И като рана незарастваща
морето плисва ме
със бяла и неопетнена пяна.
Слушай бриза, братле! -
!!!!!!!!!!!!!............
-
тя е, братле....
душата от която винаги ще просим милост и прошка...
дано да я получим...
човек трябва да е в хармония с нея!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Поздрави