zelenaradost (Милена Френкева)
441 5361
15 нояб. 2020 г., 10:24

Вдъхновение 

  Поэзия » Философская
1979 14 25

Отварям си очите с изгрев звучен,

вълните му ме носят в таен ритъм,

очаквам сладък миг, ще ми се случи,

кога, защо, не знам, а и не питам.

 

Небето нежно като роза синя,

ухае на любов, на мед и мляко,

а слънцето – узряла мандарина

и  къпя се във сока – гъст и сладък.

 

Минутите порастват до вселена,

вселената в сърцето ми се връща –

искрящо, ослепително зелена...

щастлива – в нежността си най-могъща.

© Милена Френкева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??