zelenaradost (Милена Френкева)
391 5029
15.11.2020 г., 10:24 ч.

Вдъхновение 

  Поезия » Философска
1476 14 25

Отварям си очите с изгрев звучен,

вълните му ме носят в таен ритъм,

очаквам сладък миг, ще ми се случи,

кога, защо, не знам, а и не питам.

 

Небето нежно като роза синя,

ухае на любов, на мед и мляко,

а слънцето – узряла мандарина

и  къпя се във сока – гъст и сладък.

 

Минутите порастват до вселена,

вселената в сърцето ми се връща –

искрящо, ослепително зелена...

щастлива – в нежността си най-могъща.

© Милена Френкева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??