Отварям си очите с изгрев звучен,
вълните му ме носят в таен ритъм,
очаквам сладък миг, ще ми се случи,
кога, защо, не знам, а и не питам.
Небето нежно като роза синя,
ухае на любов, на мед и мляко,
а слънцето – узряла мандарина
и къпя се във сока – гъст и сладък.
Минутите порастват до вселена,
вселената в сърцето ми се връща –
искрящо, ослепително зелена...
щастлива – в нежността си най-могъща.
© Милена Френкева All rights reserved.
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
