zelenaradost (Милена Френкева)
441 5361
Nov 15, 2020, 10:24 AM

Вдъхновение 

  Poetry » Phylosophy
1981 14 25

Отварям си очите с изгрев звучен,

вълните му ме носят в таен ритъм,

очаквам сладък миг, ще ми се случи,

кога, защо, не знам, а и не питам.

 

Небето нежно като роза синя,

ухае на любов, на мед и мляко,

а слънцето – узряла мандарина

и  къпя се във сока – гъст и сладък.

 

Минутите порастват до вселена,

вселената в сърцето ми се връща –

искрящо, ослепително зелена...

щастлива – в нежността си най-могъща.

© Милена Френкева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??