2 сент. 2022 г., 22:30

Вдъхновение

828 2 6

Вдъхновението е в теб самия...

не го търси навън...ето мисълта

полита и трепти белият лист

и попива мастилото...!

Мисълта полита и достига

звездни галактики...

отронвам си звезди

и ги вплитам в косата си...

Ефирна синя звездна материя

обвива сетивата и рисувам

с пръсти нов вълшебен свят!

Вдъхновението е сила

и напред все ме води!

С вълшебна гумичка

ще изтрия страхът

и всичко онова което

ме дърпа назад...

Ето, вижте!

Светът как заблестя...

съвършен, обичан и бял!

Как кристално блести

в утрото на новия ден!

Няма страх, отчаяние,

болести, глад и войни!

Защото всеки от нас -

сътворява нов вълшебен свят!

И розови листенца вълшебен

цвят разтварят и носи се

във въздуха омаен аромат!

И толкова е хубаво светът

да бъде мирен и добър

към всички хора...

Толкова е хубаво -

вдъхновението да достига

нови измерения...

 

02.02.2021г

Катя Джамова

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Катя Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите коментари!
  • "Вдъхновението да достига
    нови измерения..." -

    Пожелавам ти го от сърце, Катя! Омагьосваш...:

    "Ефирна синя звездна материя
    обвива сетивата и рисувам
    с пръсти нов вълшебен свят!"
  • Харесвам стиховете ти заредени с космическа енергия, която ми подейства положително! Поздравявам те, Катя!
  • Вдъхновява ни вероятно това,
    което могат да видят очите ни.
    Поздрави!
    Успех!
  • Чист, възторжен, обичащ, свободен и реещ се стих!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...