2.09.2022 г., 22:30

Вдъхновение

823 2 6

Вдъхновението е в теб самия...

не го търси навън...ето мисълта

полита и трепти белият лист

и попива мастилото...!

Мисълта полита и достига

звездни галактики...

отронвам си звезди

и ги вплитам в косата си...

Ефирна синя звездна материя

обвива сетивата и рисувам

с пръсти нов вълшебен свят!

Вдъхновението е сила

и напред все ме води!

С вълшебна гумичка

ще изтрия страхът

и всичко онова което

ме дърпа назад...

Ето, вижте!

Светът как заблестя...

съвършен, обичан и бял!

Как кристално блести

в утрото на новия ден!

Няма страх, отчаяние,

болести, глад и войни!

Защото всеки от нас -

сътворява нов вълшебен свят!

И розови листенца вълшебен

цвят разтварят и носи се

във въздуха омаен аромат!

И толкова е хубаво светът

да бъде мирен и добър

към всички хора...

Толкова е хубаво -

вдъхновението да достига

нови измерения...

 

02.02.2021г

Катя Джамова

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Катя Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Мили приятели, благодаря ви от сърце за топлината и хубавите коментари!
  • "Вдъхновението да достига
    нови измерения..." -

    Пожелавам ти го от сърце, Катя! Омагьосваш...:

    "Ефирна синя звездна материя
    обвива сетивата и рисувам
    с пръсти нов вълшебен свят!"
  • Харесвам стиховете ти заредени с космическа енергия, която ми подейства положително! Поздравявам те, Катя!
  • Вдъхновява ни вероятно това,
    което могат да видят очите ни.
    Поздрави!
    Успех!
  • Чист, възторжен, обичащ, свободен и реещ се стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...