18 дек. 2013 г., 22:32

Вече

809 0 1

Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.

Няма да са същите дървета,
нито тротоарите обрулени,
тихо декемврийските павета,
ще подсмърчат - слънцето дочули.

Няма на перваза ми проскърцващ,
точно там - да кацат трите гълъба.
Нито върху пейката накуцваща,
да се топлят мислите от ъгъла.

Вече нищо няма да е същото!
Времето ще пише по чертите ни.
И разбрало крехката им същност
ще посипва облаци... в очите ни...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Чавдар Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Усмихни се,
    по перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да ни ги прогониш.
    И когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка,
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта...

    Напомни ми едно мое толкова старо стихотворение, писано в ученическите ми години. Това е част от него.

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...