18.12.2013 г., 22:32

Вече

805 0 1

Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.

Няма да са същите дървета,
нито тротоарите обрулени,
тихо декемврийските павета,
ще подсмърчат - слънцето дочули.

Няма на перваза ми проскърцващ,
точно там - да кацат трите гълъба.
Нито върху пейката накуцваща,
да се топлят мислите от ъгъла.

Вече нищо няма да е същото!
Времето ще пише по чертите ни.
И разбрало крехката им същност
ще посипва облаци... в очите ни...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Чавдар Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Усмихни се,
    по перваза на прозореца
    се любят гълъби.
    Усмихни се,
    да ни ги прогониш.
    И когато си заминат,
    пак се усмихни.
    Просто се опитай
    със усмивка,
    да дочакаш
    и да се докоснеш
    до тъгата на нощта...

    Напомни ми едно мое толкова старо стихотворение, писано в ученическите ми години. Това е част от него.

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....