Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.
Няма да са същите дървета,
нито тротоарите обрулени,
тихо декемврийските павета,
ще подсмърчат - слънцето дочули.
Няма на перваза ми проскърцващ,
точно там - да кацат трите гълъба.
Нито върху пейката накуцваща,
да се топлят мислите от ъгъла.
Вече нищо няма да е същото!
Времето ще пише по чертите ни.
И разбрало крехката им същност
ще посипва облаци... в очите ни...
© Чавдар All rights reserved.
по перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да ни ги прогониш.
И когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка,
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта...
Напомни ми едно мое толкова старо стихотворение, писано в ученическите ми години. Това е част от него.