Dec 18, 2013, 10:32 PM

Вече

Poetry

799 0 1

Вече нищо няма да е същото!
Няма да са същите камбани,
нито и въздишките на къщите...
... само тишината ще остане.

Няма да са същите дървета,
нито тротоарите обрулени,
тихо декемврийските павета,
ще подсмърчат - слънцето дочули.

Няма на перваза ми проскърцващ,
точно там - да кацат трите гълъба.
Нито върху пейката накуцваща,
да се топлят мислите от ъгъла.

Вече нищо няма да е същото!
Времето ще пише по чертите ни.
И разбрало крехката им същност
ще посипва облаци... в очите ни...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Anita765 (Ани Монева)

Усмихни се,
по перваза на прозореца
се любят гълъби.
Усмихни се,
да ни ги прогониш.
И когато си заминат,
пак се усмихни.
Просто се опитай
със усмивка,
да дочакаш
и да се докоснеш
до тъгата на нощта...

Напомни ми едно мое толкова старо стихотворение, писано в ученическите ми години. Това е част от него.

2015-07-28T22:20:55+03:00

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0