28 сент. 2017 г., 10:38

Вече мога

1.2K 7 8

                                                                       Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти... 

                                                                                                         Анди Гарсия

 

Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопила теменужките ти.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото подозирам как закриваш очите на страховете ми, докато изпълняваш смъртната им присъда.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувствам как  превземаш с тайната на шепот, пулс и ласка  най-непослушния атом на изчервените ми страни.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото знам колко е важно, да се усмихваш нежно докато пея фалшиво любимата ни песен.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото побират развълнуваните ми макове ,  шарени фибички и ключето от лунапарка на очакванията.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото цветовете които избирам, пишат непризнатите ми стихове.

Вече мога да нарисувам очите ти, защото изповядвам вярата, че големите чувства ме гледат с топлината им.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • С Роби. Много красиво, написано с Душата на истински влюбена жена! И няма да спра да повтарям – да ти бъде любов, да ти бъде любов!!
  • Неповторима си...
  • Защото очите са огледало на душата... Великолепно, Райне!
  • Карате ме да се чувствам като сред свои...Близки сте ми.Благодаря ви!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...