Вече мога
Когато опозная Душата Ти – ще нарисувам Очите Ти...
Анди Гарсия
Вече мога да нарисувам очите ти, защото виждам как спираш последния влак на стоп, да изпревариш еднаквите ми изгреви.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувам как разказваш на кучето, че най-пълната чаша е онази, в която съм натопила теменужките ти.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото подозирам как закриваш очите на страховете ми, докато изпълняваш смъртната им присъда.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото чувствам как превземаш с тайната на шепот, пулс и ласка най-непослушния атом на изчервените ми страни.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото знам колко е важно, да се усмихваш нежно докато пея фалшиво любимата ни песен.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото побират развълнуваните ми макове , шарени фибички и ключето от лунапарка на очакванията.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото цветовете които избирам, пишат непризнатите ми стихове.
Вече мога да нарисувам очите ти, защото изповядвам вярата, че големите чувства ме гледат с топлината им.
