14 окт. 2023 г., 19:32

Вече не бързам

917 4 3

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.

 

Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.

 

Звездите гледам в ясно небе,  
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.

 

Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Райна Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви, мили есенни момичета... Сбъдвайте и вие мечтите си.
  • И аз съм есен, Райне! А стихът ти е чудесен, с много познати усещания за мен!
    Поздрав, момиче и продължавай със сбъдванията! 💖💖💖
  • Райне, чудно е! И аз съм есен, и вече не бързам. Поздравявам те и ти желая да сбъдваш мечтите си!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....