14 oct 2023, 19:32

Вече не бързам

Poesía

920 4 3

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.

Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.

Звездите гледам в ясно небе,
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.

Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

r_iva (Райна Иванова)

Благодаря ви, мили есенни момичета... Сбъдвайте и вие мечтите си.

2023-10-17T17:30:54+03:00
Скитницa

И аз съм есен, Райне! А стихът ти е чудесен, с много познати усещания за мен!
Поздрав, момиче и продължавай със сбъдванията! 💖💖💖

2023-10-16T17:32:57+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Райне, чудно е! И аз съм есен, и вече не бързам. Поздравявам те и ти желая да сбъдваш мечтите си!

2023-10-15T19:18:19+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0