14 oct 2023, 19:32

Вече не бързам

Poesía

913 4 3

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.

Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.

Звездите гледам в ясно небе,
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.

Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

r_iva (Райна Иванова)

Благодаря ви, мили есенни момичета... Сбъдвайте и вие мечтите си.

2023-10-17T17:30:54+03:00
Скитницa

И аз съм есен, Райне! А стихът ти е чудесен, с много познати усещания за мен!
Поздрав, момиче и продължавай със сбъдванията! 💖💖💖

2023-10-16T17:32:57+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Райне, чудно е! И аз съм есен, и вече не бързам. Поздравявам те и ти желая да сбъдваш мечтите си!

2023-10-15T19:18:19+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0