Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.
Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.
Звездите гледам в ясно небе,
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.
Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...
© Райна Иванова Todos los derechos reservados