Oct 14, 2023, 7:32 PM

Вече не бързам

Poetry

905 4 3

Вече съм есен – слънчева, тиха,
а помня и пролет, и лято.
Преминах през мрак, бури и суша...
Устоях на силния вятър.

Бързах по път с неясна посока,
носих товара на времето...
Падах и ставах след всяка болка,
но вече не плача в тъмното.

Звездите гледам в ясно небе,
чувам щурците в тревата.
Виждам тревички, поля и море,
ухание търся в цветята.

Слушам на птици нежната песен.
Мечтая. Мечтите си сбъдвам.
Слънчева, златна спуска се есен.
Пораснах и вече не бързам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

r_iva (Райна Иванова)

Благодаря ви, мили есенни момичета... Сбъдвайте и вие мечтите си.

2023-10-17T17:30:54+03:00
Скитницa

И аз съм есен, Райне! А стихът ти е чудесен, с много познати усещания за мен!
Поздрав, момиче и продължавай със сбъдванията! 💖💖💖

2023-10-16T17:32:57+03:00
Ромашка (Златка Чардакова)

Райне, чудно е! И аз съм есен, и вече не бързам. Поздравявам те и ти желая да сбъдваш мечтите си!

2023-10-15T19:18:19+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0